Дотегнали войните на хората.Не-само жертвите са били много, но и животът бил вече невъзможен. Народът въстанал. С вили, лопати, с търнокопи – както го казва Гео Милев...
Въстанало е и нашето село. Задачата на въстанниците е била да подкрепят въстанието в Берковица.
Отряда възглавявали учитлят Асен Първанов и Генко Цеков. Тръгнали сутринта рано начело с музиката. Тъкмо превалили баира и отсреща се чула картечница. Засвирила нашата музика известният на всички марш “Дружна песен”, но таман се обадили и картечницата застреляла по тях. Това смутило всички и най-напред побягнали музикантите, побягнали и другите и обратно през баира та в село... Така и завършили въстанието моите съселяни, но шпиц командите още на другия ден ги арестували и пак поели пеша към Берковица, но към мазата на полицията.
Разбрал за задържаните човекът от нашето село, който бил в Тричленката на Областното ръководство във Враца. Веднага забързал за Берковица. Преди месеци този човек тъкмо бил станал сват с ръководителя на въстанието. Когато пристигнал в Берковица разбрал от доверени хора, че организаторите на въстанието вече са минали границата със Сърбия. Това му улеснило задачата. Влязъл човекът в полицията и поискал среща със задържаните. Казли му, че те са въстанници и не може да се вижда с тях.
– Какви въстанници бе, това са говедари и овчари, въстанниците са вече в Сърбия. – Влязал при задържаните, а те като мишки в капан, гледат и треперят, не
смееят да гъкнат – Какво правите вие тука бе? Сега хората кукуруза прибират, дърва за зимата събират, а вие се излежавате тука! Марш навън!
Те се спогледнали, в това време и той им смигнал, разбрали хората, че ще бъдат спасени, макар и малко позасрамени, но все едно. Събрали си дрешките и пак през баира та в Котенвци.
Така безславно завършило нашето въстание
Няма коментари:
Публикуване на коментар