Родословното дърво на Йордакевският род

Бащата на нашия дядо Йордакия се е казвал Андрея Иванов Лолов, роден е в село Вълковия, сега Сръбско.

Дядо Йордакия е посещавал село Вълковия и е познавал дядо си Лила. За дядо си Иван не ми е разказвал. Не ми е казал и дали е имал братя дядо Андрея. Преселването му в Котеновци е било след един не много приятен

някакъв турчин, когото дядо Андрея е бастисал. Било е по вършитба. Отвързал един кон от ергелето, което в момента вършало в хармана. Качили се с невестата си на този кон и през Балкана, вечерта вече били на гости на Киломарите – роднини от същото село Вълковия, по-предишни преселници в Българските земи. Приели ги радушно и за да замаскират случая с турчина, набързо стъкмили на бегълците къщичка. Киломарите са били добри дюлгери.

На дядо Андрея и булката му се раждат седем или осем дъщери. Нашият дядо Йордакия е бил последното дете в семейството. За него са се грижили всичките му сестри и майка му, затова е растял и пораснал левент, както той се изразяваше – мъж като горун.

Като се заженили сестрите му, той се сватосал със знатни родове от Лом до Пирот. Затова на шега казваше: “Сине, сборовете от Лом до Пирот бяха мои”.

Оказа се, че не само сборовете са го привличали. Това е бил един от районите на дякона Левски и с не един от неговите сподвижници дядо се е познавал лично. Нещо повече, на един от Ломската завера на Левски, той е кръстил втория си син Анастас – име, каквото не се среща в нашия край. За нещастие, този, на когото е взел името моят дядо, е недолюбен от Левски, някаква далавера го е злепоставила. Дали случайно и дядо ми се е разорил с голяма сума пари? Той казваше, че ги е дал капаро на хора от Берковица, а за доплащането вече не смогнал и те така пропаднали. Дали е така, е малко съмнително, като се знае, че тогава имот не се е купувал, ами оръжие е търсено и е намирано в Лом. Какво е правил по целия район, където е оставил следи Левски? С какви пари е злоупотребил участникът в Ломската завера, та си навлякъл омразата на Дякона? Левски не се е доверявал лесно на отделни хора, с какво е заслужил такова доверие дядо ни? Защо този ми дядо избягваше да говори за Левски, само като станеше дума за тайната, викаше: “Тя, тайната, знаят ли я повече от двама – пиши я бегала.” Сочеше за пример Левски и Ботев. Техният живот, съдбата им, потвърждавали това, което твърдеше с израза “бегала”.

Жената на дядо Йордакия се е казвала Зорка, била е дъщеря на най-заможния

Вторият и третият синове на Тодор са имали по двама сина. Тези на Богдан са се върнали по нашия край, а тези на Михаил са учили извън Септемврийци, някой от тях бил по София, но следите им се губят.

Богато е по съдържание родословното дърво на нашата фамилия по женска линия. По родословието ни е работил наследникът на една от многобройните дъщери на Андрея казваше се Арсо Лазаров от Михайловград, но до къде е стигнал с проучването нямам сведение.

Аз съм от втория клон на Йордакиевския род – Анастасовия. Дядо ми и баба Тодора са имали един син – Йордан и три дъщери: Трендафила, Дафина и Мария. Трендафила се преселила в Лом и е с три дъщери. Дафина се омъжила в Котеновци за Иван Игнатов и имат две дъщери: Тодорка и Гюша. Тодорка остана в Котеновци и има един син, а Гюша се омъжи в Горна Гноеница и има двама сина, които живеят в Берковица. Третата сестра, Мария, също останала в Котеновци и е с двама синове, от които вече единият е починал. С нея и с Тодорка, дъщерята на леля Дафина, се уважаваме и се срещаме редовно.

Първият син на дядо ми Анастас се казваше Йордан – това е моят баща. Той и майка ни са ни родили двамата с брат ми Видан.