Водениците

Караджейките

Девети септември 1944 година ни завари почти индустриализирани. Налице бяха осемнадесет воденици край реката. Всяка от тях си имаше подходящо име, немалка история, създадена от собствениците, които бяха главни герои, разбира се чрез достатъчно преувеличаване и доукрасяване на фактите.

Използването на силата на водата потвърждава максимата, че сиромах човек е жив дявол. Но не само това – най-важното за хората от балкана е, че са много находчиви, че умеят да комбинират и прилагат новостите, да се наслаждават на постиженията на науката и внедряването им в практиката.

Рядко имаше само мелница. Обикновено бяха комбинирани с дъскорезница с трион или банциг, тепавица, дарак /чепкало/ и т.н. Даже някои бяха прикачили и динамо, та произвеждаха ток за осветление. Като се започне от най-дребното – струговането на гаванки за сол и пипер, на пахарчета за храна, за кълцане на лютика и се стигне до бичене на траверси за ж.п. линиите, дъски за бурета, за щайги, за дюшеме и се стигне до листове за шпертплат, за плетене на кошници. Даже имаше приспособления и за изстискване на сок от тръстика, за варене на петмез и какво ли не – много находчиви бяха моите съселяни. Нищо, че не бяха много образовани, без академично образование, но се справяха с много труд и в потвърждение на това, че неволята учи, че и тя помага. Само колело за валцуване на гърнета, на делви и друга посуда от глина нямахме – сигурно глината в нашия край не е отговаряла на изискванията или много са били в нея камъчетата, все нещо е липсвало, та не беше внедрено в живота на хората от моето село и това производство.

Голямото тегло е преодолявано неизменно с безобиден хумор.