Американецът

Няма да е грешно, ако отделим няколко реда за така наречения Американец. Той бил на гурбет в Америка, но не в САЩ, не и в Южна Америка, а в Канада. Заминал малък с брат си Зарко, но Зарко не се завърнал жив. Тук, в България, на село останал един син – Михаил Зарков. Той поддържал кореспонденция с Американеца, нали му е бил чичо. Пращал му чичото от Америка по някой и друг долар и така момчето пораснало. Дошла революцията на 9 септември 1944 година. Рекъл племенникът да зарадва чичо си – написал му писмо в което го убеждавал да си дойде и да сподели радостта ни. Тогава на чичото била умряла жената, нямало кого да остави, за кого да съжалява, било му и поомръзнало. Имал магазин в Торонто и взел, че го продал и с парите си купил билет за България. Но още преди да стъпи на наша територия в Сърбия го ошушкали – взели му всичксите пари – нали са го таксували за капиталист и така той гол като тояга се озовал в България. С много перипетии достигнал до град Фердинанд, който вече се казвал Михайловград. Потърсил такси, за да се добере до Котеновци, но не го разбрали какво е това такси. Най-после намерил един собственик на лека кола. Солено му излязло возенето, пък и пътят бил лош, та му се отщяло да помисли повече да пътува.

Добрал се до родното село. С никого не разговаряше, а най- много го беше яд на племенника, че го излъгал да си продаде магазина, а тука да гладува. Купи си една крава, от която доеше мляко и така с кравата и край реката прекарваше времето си. Той и кравата мълчаха, но реката непрекъснато бърбореше, за щяло и за нещяло. Нали имала какво да му разкаже откакто е заминал та чак до сега, колко вода е изтекло, колко кръв се е проляла! Бърбори си реката, ромоли си тя, ама дали някой я слуша – все едно. Говорила му тя колко хора като него не са разбрали тоя живот и така са си отишли те по- неразбрани от него.