Много приказки знаеше моя дядо и във всичките главен герой беше той. Една от тях е за дядо Перцан. Той бил от село Калиманица. Много пъти съм минавал през него пеша като ученик в Михайловград – сега Монтана, и едва по-късно разбрах, че това е селото на Йордан Радичков. За това и когато припомням тази приказка, оприличавам дядо Перцан с физиономията на този прочут писател – като него сух, без излишни килограми. Бил дядо Перцан достатъчно начетен и хитрец.
Моят дядо често му гостувал. Винаги когато тръгнел за Кутловица на пазар, а той често ходел и по други работи нататък. Слагал в каруцата малко дръвца, каквито в Котеновци дал господ в изобилие. В селото на дядо Перцан дървата били кът, затова и толкова им се радвали.
Било през зимата. Разпрегнал моят дядо каруцата в двора и разтоварил скъпоценния за баба Перцаница товар. С по-дребните дръвца тя стъкнала в огнището огнец, навела се да го раздуха, а като се изправила, през вратата нахлул вятър. Духал този вятър откъм Враца, наричали го “врачанина”. Прекръстила се бабата и продумала: “Боже, пак ли този проклет ветрец, няма ли да свършва тая пуста зима?” През това време влиза дядо Перцан. Като чул, че бабата споменувала бога и проклетисва зимата, грабнал ръжена и се развикал: “Ти защо се месиш в божите работи?” Бабата като видяла ръжена, побягнала около огнището, а той след нея. И повтарял: “С кой акъл се месиш в божите работи?”
Понечил дядо да заварди баба Перцаница, но дядо Перцан замахнал и към него – “И ти ли си безбожник, бе?” Видял дядо, че тоя не се шегува. Решил, че му е досадило гостуването и – дим да го няма. Запрегнал каруцата, нищо че било още рано. Интересен беше изводът, който винаги повтаряше:
– Гост гостува докато го гостят, посегнат ли да го бият – бягането го спасява.
Няма коментари:
Публикуване на коментар