Брат ми

Казва се Видан. Кръстен е на вуйчо ни, по-малкият брат на мама. По характер не зная на кого най-много прилича, но като че ли той в по-голяма степен е приел качествата на фамилията ни. Бързорек, на кой и каквото има да каже, не го задържа много. Умее да намери във всяко нещо хумора и да го каже и разкаже с най-подходящи думи. Може би неслучайно, напускайки село, се установи не другаде, а в Габрово. Обича да се майтапи и за своя, и за чужда сметка. Може би затова доста хора в село се опасяваха да му противоречат и избягваха да спорят с него.

Не знам защо, но с баба ми не се спогаждаха много. Обяснявал съм си го с това, че той си позволяваше доста да се шегува с нея. Например, че с комшийката, тъй като и двете не чуват добре, си шепнат докато разговарят, та това което те не чуят, да не го чуе друг. Подиграваше я с ходенето на черква и особено с това, че се опитваше да надникне в бъдещето като гледа на боб.

Трябва да си призная, че всичко ценно в моите качества като човек дължа на брат си. Батко бе мерилото за всичко! Няма област, в която да не съм се учил и съобразявал с него. Винаги и до ден днешен си задавам въпроса “А какво ще каже бакьо за това?” И едновременно с това съм се стремял да не повтарям онова, което съм считал за негова грешка. За мен беше необяснимо, че той отказа да стане учител в село. Учителят имаше по онова време голям авторитет. Но батко приемаше тази работа като “занимание със сополанковци”. Стана тракторист. Това беше много модерно и даже героично по онова време! Ходеше кален, омазан до уши в смазка и горд разораваше синори!

Няма да забравя как ни се радваха съселяните като ни видеха двамата заедно! Вечер се връщаме от коситба нарамили косите и бай Рачо циганина отдалеч вика: “От какво се страхува мечката?” и си отговаря сам: “От двама братя!”

Брат ми носи всички белези на типичен котеновчин. Работлив и безкрайно упорит човек. Дадената дума за него е закон. Много находчив, изкусен майстор и сладкодумен разказвач. Но заедно с това и луда глава, смел на моменти до безрасъдство и без страх да рискува или да направи кардинален завой в живота и кариерата - както за неговия връстник и личен приятел Манол казваха – “типичен котеновски ашлак!”.

Дано е жив и здрав да разказва още дълги години приказки на внуците и на правнуци!