Говореше се, че покрай водениците се въртели обикновено нощем дяволи, темци и караконжовци, които през деня се криели в гробищата.
Близо до гробищата била “Гьошината воденица”. Една нощ се връщали от съседното село трима музиканти. Те били цигани. Те много вярват в такива суеверия, затова и са доста страхливи. Минали воденицата и продължили, защото били достатъчно закъснели. Преди да пеят първите петли, минавали през Днизки дол, където била поставена една корубина – от която поливали хората градините си. Гледат: на нея стои коза на три крака и от главата й стърчат четири рога. Погледали, спогледали се и търтили на бяг, та обратно във воденицата. Свили се там, без да издават присъствието си и треперили от страх. Скоро се зазорило. Видели че идват мливари. Ами сега, как ще обяснят защо са тук? Как да е, познавали се, поздравили се и заприказвали. А на нашите приятели, музикантите, хич не им било до приказки. Един от мливарите бил и собственик на воденицата, та нощното присъствие на циганите го усъмнило и без да се церемони, ги запитал що щат тук по никое време. Обяснили те как стигнали до дола с корубината, как видели там дявола жив, на три крака и от главата му стърчат рога…
Послушали ги мливарите, позасмели се, па един рекъл: “Абе не познахте ли, че това е ярето на Йончинци, не знаете ли го, че ходи като недобито, защото му е счупен единият крак и няма никакви четири рога, видели сте ушите му и двата рога. Ама нали знаете приказката, че на страха очите са големи, така и вашите. Я вижте какви сте се зачервили, като че сте свирили нощеска пред пашата!” Нахокали ги със смях. Но на тях не им било до смях. Цяла нощ свирили, после били пътя пеша и преди да се доберат до в къщи се появил и този дявол … Дявол ли е бил или яре – иди, та го познай през нощта на корубата, близко до гробището.
Та, братко, те такива работи ставали едно време покрай нашите воденици. Вярно ли е, не е ли, кой ще ти каже, а народът ги разправя и до днес. А има и още.
Няма коментари:
Публикуване на коментар