Разбойниците

То времето ражда както вождовете, така и разбойниците. В селото ги познават и ги сочат за лош пример за цели поколенния.

Не са много, но можем да си позвалим да посочим някои:

Такъв един, наречен Вацо Тасков, са запомнили хората. Запомнили са го хората, но не с добро, ами с това, че е обесен, и то заслужено. Имал си дружина. Дебнел той някой човек да продаде нещо и вечерта му обирали парите, даже и него бастисвали. Такъв случай разказват:

Бил си продал воловете човек от съседното село Боровци и вечерта, като се страхувал разбойниците да не го посетят, се заключил здраво. Не щеш ли, през нощта те потропали. Видели, че е заключено и му разбили стената, през дупката влезли и: “Дай парите!” Говорил им той, че няма, но кой да му повярва

Разтършували се те и ги намерили. Взели ги, но пък него какво да го правят – дали няма да се оплаче, пък после... знае се какво ги чака. Решили да го убият. Явил се един по желание, но Вацо го не харесал и му казал: “Ти не можеш да колиш!” Онзи настоял и накрая всички се съгласили. Как да е, заклал го, но не му отрязал главата, ами само гръкляна прерязал. Ами сега? Разбягали се. На сутринта при заклания пристигнал съдията. Само му поизправил главата и човека издал Вацо. Това било достатъчно, за да съберат полицаите цялата касапска дружина в канцеларията на сдъдията.

Без да знаят разбойниците, съдията се скрил под масата, застлана с дълга до земята покривка и там изчакал. Като се събрали всички разбойници, Вацо им рекъл: “Казвах ли ви аз,че от този тук нищо не става! Видя ли, че не можеш да колиш?” В това време съдията излязъл изпод покривката. Нямало връщане назад в думите, а нали имало и свидетел.

Осъдили Вацо на смърт чрез обесване. То било изпълнено в град Враца, където много хора от селото присъствали, за да се убедят, че са се отървали от терора.

Затова и сега разказват и така ще бъде – за да знаят бъдещите разбойници какво ги чака.