Златарите

Този занаят – златарството, добива на злато чрез промиване на пясък от реката и долищата край нея, като че ли е предаван от поколение на поколение в нашия род. И сега, когато се върна вкъщи влизайки в стаята и дядо ме посреща от портрета на стената с неизменната си усмивка, сякаш ми говори: “Ей, черек /това е обръщение към момче-внуче по нашия край/, къде се губиш бе, защо се забави толкова, какво улови?” “Улов” ще рече – какво спечели, какво сдоби.

Уловът е бил винаги в съзнанието на всички ни, по наследство в цялата фамилия. А тя – фамилията ни, е била многочислена и дълговечна.

Незабравим ще остане в спомените ми най-богатия улов на злато в тая река. Беше пролет – копане на кукуруз. Водех кравите на “тесаме” преди копането, демек – икономисвахме една операция. Копането между редовете се извършваше механично от кравите с тесачката. Преди обяд заваля дъждец, един кротък, тихичък. Макар и малко, зароси, закаля и ние прекъснахме работа.

Вързахме кравите да пасат в ливадата, мама остана да ги наглежда, като си извади веднага плетката /постоянна нейна занимавка/. Ние с тата – така се викаше на бащата в нашето село, се въоръжихме с коритата, наш и на много съселяни постоянен спътник, и – хайде в дола.

За около петнадесет минути се настанихме в малката копанка над голямото корито, а аз събарях от него и размивах на дъската /така се казва началото на коритото, откъдето започват праговете наброй седем –осем/. По едно време тата скочи към мен, стъпи до коритото и мигновено се наведе. Хвана нещо и ми го подаде.

– Я гледай, какво щеше да опуснеш?

Останах като гръмнат – парче злато, колкото пръста ми над нокътя.

Прибра го той и свършихме улова за около половин час. Дъждът беше престанал, огрея слънце, денят се разтвори отново и ние се върнахме към копането на кукуруза.

Вечерта премерихме улова, а той беше ни повече ни по-малко от 26 грама: вторият по големина улов в нашето село. Най-голямото парче самородно злато беше на бай Илия Магов – 32 грама, но в Старчов дол.

С този улов спечелихме пари за една нива и едно прасе. Тогава такива бяха капиталните вложения, нямаше мотори и леки коли, още нямаше и телевизори, спяхме на слама, поставена на дъски, защото още не познавахме пружинените легла.