ТКЗС-то

Нещо, в което не съм взел никакво участие в нашето село, е организирането на ТКЗС-то. Тогава аз бях студент в град Сталин /сега Варна/ и от страна на нашия род късметът се падна на брат ми. По онова време той беше Секретар на Общинския народен съвет в Котеновци. Впоследствие, заедно с председателя на съвета и бирника използваха един комсомолски набор за промишлеността и заминаха чак в Габрово.

Представям си колко трудно му е било на моя брат да агитира хората да станат членове на ТКЗС-то. Но най-трудно му е било с баща ни. Защото той беше особен човек – опак – все намираше повод да бъде против, независимо за какво ставаше дума. Та за кооператива той казваше “Организация в която триста зяпат, а трима лапат! Не ми я хвали!”. Когато се учредявало ТКЗС-то, татко като закупчик на билки бил на курс в Клисурския манастир и брат ми използвал, че го няма и влязъл от негово име като учредител. След като се върнал от курса по билкарство, баща ми май очаквал това и дума не казал. После по неговия си тертип обръщаше всичко на майтап. “Ей че чудна работа била това ТКЗС-то! Но защо нямаше някой да го направи когато бях по-млад, а то сега не мога и да му се нарадвам”. Като млад той ставал нощем да нахрани воловете, да подготви ралото и всички сечива, та като се зазори да тръгне още докато е роса да изкара първите бразди или откоси. Да зажъне първи, воловете му да са най-гледани, конете най-охранени, да прокара всичко поне един от първите и такъв си и отиде от този свят – все да е начело, друг да няма по-добър от него! Такъв си беше и в златарството, и в гъбарството, и в билкарството. Не му бяха чужди и овощарството и лозарството. Занимаваше се и боядисване на прежди и дрехи. И досега в къщата са се запазили изписаните специално от чужбина каталози на цветове и разцветки и описания за получаване на цветовете за съответните материи. И всичко това при неговото образование, което беше само четвърто отделение.

Татко не работи в кооперативното стопанство нито един ден, защото не беше съгласен с елементарната неграмотност на ръководителите му. И като си пийнеше, викаше (а то в село не оставаше нечуто, защото тук и дуварите имат уши): “Какъв ще ми бъде този бригадир по животновъдството, дето в двора му не се е пръкнало нито едно теле, нито едно прасе, нито кокошка е завъдил, камо ли пилета отгледал!” Така и за другите, защото рядко имаше човек с подходящо образование или опит.

При всичко това татко нямаше лошо разбиране за кооперациите. Той подари най-хубавия ни парцел в центъра на Котеновци, на мегдана, за построяване на кооперативен дом. И сега като че ли само той остава за спомен от онова време.