Поповата воденица

Тя беше най-важната и се намираше в центъра на селото ни.Тук зли духове не са се въртели. От друг характер са случките.

Било е по вършитба, а покрай вършитбата се вдига много прах. Който не е участвал в такава дейност, той не знае как прахта полепва по цялото тяло и докато не се умие човек, не му дава мира. Особено оная прах, която е влязла в косите. За това жените ходят на коситба забрадени. Но е жега и човек се изпотява и прахта не прощава – влиза и в ушите.

След такава вършитба поповите снахи само чакали да се мръкне и влезли във водата под воденицата, като спрели колелото й да не се върти. Вода в изобилие, при това топла от лятната жега! Вечер тя е особено приятна. Не очаквали нищо лошо. Но уви – случило се.

По това време се правят и първите седенки вечер. За да отиде на седянка отвъд реката, бай Стоян – стар ергенин, трябвало да мине покрай воденицата. Тъкмо излязъл на главната улица, гледа нещо се свило на кълбо, като топка и бяга да пресече улицата. Движение нямало и то се свряло в краката му. Ритнал го той, то се въргаляло и така подритвайки го докарал “нещото” срещу воденицата на попа. Трябвало да прескочи водата, а това “нещо” било цялото в бодли. Рекъл “Чакай да го уловя във водата”. Ритнал го още веднъж и “нещото” попаднало във водата, но не потънало, ами се разперило и така водата го поела, та в улея. Изведнъж изпод воденицата изпляскала уплашена жена, побягнала и запроклетисвала. Като излезла горе на улицата, гледа насреща й човек, а тя гола, както я майка родила. Още повече се ядосала и започнала нецензурни клетви каквито си знаела. Бай Стоян се сбъркал какво да прави и в този момент гледа – от другата страна на воденицата излиза втора, също така гола и още по-разлютена жена.

– Син огън да те изгори дано! Да не видиш бял свят! Дано да те чумата отнесе! Тумбако, тумбако да ми изядеш! Дано да не прокопсаш, бре изеднико, бре язовецо, бре проклетнико…

Човекът не можал дума да каже. Решил да се върне, но те като видели че е гузен и не смее да упорства, още повече се настървили и така огласили посред нощта почти цялото село. Излезли съседите, те пък това и чакали – сеир да става.

Така бай Стоян си изпатил заради един нищо и никакъв таралеж. Но дали е било нищо за голите жени под воденицата през нощта, когато не са очаквали и изведнъж на гърба им паднало това чудо с такива бодли?

Като го разказва бай Стоян не може да си поеме дъх от смях, но на тия жени сигурно не им е било до смях. Откъде у тях такава злоба и смелост – сигурно таралежът е бил много наежен и бодлив, та така да ги нервира. Не са могли и с плач да си изкарат яда, затова са използвали целия си заряд от люти клетви, каквито само жените от нашето село си знаят...