Билото

Така се казва най-горната част от баира, стоящ от лявата страна на Ловни дол, откъдето започва преходът към Голяма глава. Тази горна част от баира над Ливадска страна е хубава местност. Хубава като плодородна земя, хубава като район за построяването на кошари, за използване на тортà от тях за облагородяване на нивите, хубава за използването на окосената трева и за окастрената шума. Там бяха кошарите на Кръстинци, пръв между които беше 102-годишният дядо Стоян. В този район бяха кошарите и на някои от по-младите им братовчеди. Такъв беше Кона. Голям мераклия. Имаше най-добрите волове в селото, довличаше с тях най-големите трупи от сечищата в балкана. Имаше и добро стадо овце и едри рогати кози. Във всичко подчертаваше мерак и усет към красивото, към доходното. Понеже баща му беше починал рано, взел беше за овчар слепия с едното око Йордан – голям майстор на свирнята с цафара. Когато засвирваше вечер, не можеше да не си спомня думите на П. Р. Славейков: “Цафарата му тъмната – силно да свири и тътне…”

По тия кошари имаше и гласовити моми – песнопойки. Една от тях се казваше Финка, а дъщерята на бай Кона – Мара. Колко и весели, и жални песни съм научил от тези певици и от моята леля Марийка…

Било е по есенно време, когато зрее гроздето. Разболял се бил бай Йордан и го замествал синът му. Обикновено надвечер момчето искало разрешение от Кона да отскочи до бащиното си лозе за малко грозде. Връщало се с кошница кехлибарено едро бяло грозде “Болгар” – ние му викаме “Афузалия”. Веднъж като седнали да ядат, Кона нещо се усъмнил, че гроздето е твърде хубаво и може да е от неговото лозе. На сутринта отскочил до там и що щеш – най-хубавото грозде обрано и то не само от един ред. “Така ли, – рекъл той – Аз ще те оправя!” На другата вечер пак искало момчето да отскочи за грозде. Разрешил му Кона, но по друг път, по-прекия, пръв пристигнал на лозето. Скрил се и зачакал. Не минало много време и ето ти го момчето с кошницата. И започнало да бере. Навело се и улисано в брането постепенно се приближило до собственика на лозето. Когато достигнало до Кона, той изскубнал един колец от лозето, замахнал с него та по задника. Момчето паднало по очи. Кона го наложил и по гърба и така няколко пъти, докато крадецът се опростил. Незабелязано Кона се оттеглил и се върнал на кошарата. Вечерта не дошло момчето, на сутринта се получил хабер, че е болно. Така три дни, на четвъртия пристигнало изкривено от боя и не казва, че е бито, ами започнало да съчинява разни истории: как се препънало в тъмното, как паднало с кошницата та съсипало гроздето... Така и си скрило боя. Но за грозде вече не споменавало!