Доведена е от Гераско, от далечно село. Скоро прякорът й станал така известен, че на цялата махала и на живеещите край тях започнали да викат “Чалките”. Тя колко е била чалдисана, повече се е правела на такава, защото това й било изгодно. Запомнили са съселяните й такъв случай:
Било е по време на войните /а те са били много и продължителни/. И глад, и болести спохождали бедните и отрудени хорица. Децата на Велика си играели в съседния двор със съседските. Десетина били общо. Съседът дядо Андрей се стягал за воденица. Натоварил житце и кукурузец на волската каручка и зачакал да зайде слънцето, че тогава да тръгне. А през нощта, когато се посъбере вода в реката, да пусне караджейката – нощ голяма и до сутринта ще смели брашънце за челядта.Видяла го Велика и решила да му погоди номер. След като тръгнал дядо Андрея, тя прибрала своите деца и им казала да лягат и да мируват, защото нощта ще има много работа и то в градината, а градините били край реката, където била и караджейката.
Отишла Велика в градината по мръкнало и зачакала да задрънка караджейката. Някъде преди полунощ воденицата ритмично затракала и взела да унася в дрямка стареца. Той излязъл веднъж, дваж, огледал вадата да не изпуска тук-там, пък като се подпрял – захъркал юнашки. Велика наблюдавала и дебнела най-удобния момент. Отишла там дето се събира водата в дъсчен кереп и скача в улея, който върти колелото под камъните. Съблякла се гола и седнала във водата. Тя намаляла, но още не спряла да върти камъните. Ядосала се Велика и извадила дъската, с която се спира цялата вода и я сложила в улея. Кречеталото замлъкнало. Не след дълго старецът се събудил и хукнал да види какво е станало с водата. Качил се на керепа и що щеш – гледа гола жена, разпуснала косата си и се пляска с удоволствие в тъмната вода. Гледа той и се чуди, човек ли е, самодива ли е. Изплашил се и отпрашил да бяга – та право в къщи. Събудил домашните и полужив им заразказвал какво чудо се е случило, нечувано. До съмване останало малко време и съседите тръгнали да видят що се е случило с комшията. Когато стигат воденицата, надничат там, където пада брашното, гледат и не вярват: брашното изгребано.
На сутринта Велика малко се поуспала, но замесила прясна пита и още топла я разчупила и черпила цялата махала. Закусват мало и голямо и разказват за чудото, случило се на дядо Андрея…
Когато се правеха тухлите за новото училище в село бяха мобилизирани почти всички младежи. Между тях беше и моят бъдещ вуйчо Румбата – голям шегобиец. По някое време той дължал един лев на сина на тази Велика. Колко пъти го е връщал, тя не е знаела или не искала да знае... Но когато и където го видела Велика, все за този един лев дълг отваряла дума. Между нея и Румбата по повод на този дълг се установили особени взаимоотношения.Сутрин тя минавала покрай тухларницата, но видел ли я отдалече Румбата, викне ама така , че да го чуе и тя, и всички наоколо:
– Велико, Чалка пита за тебе!
Ако тя се направи, че не го е чула повтаря още по-високо:
– Великооо, Чалка те търсеше!
Велика помълчи сякаш нещо премисля, па като се увери, че вече всички са наострили уши да видят какво ще стане се провиква:
– Брей Румчо, джебаро! Крадни – пари! Защо си не гледаш работата бре! – а после с още по-висок и тънък глас занарежда – Брей язовецо! Брей никаквецо! Брей урунгелецо!И тъй нататък, и тъй нататък, докато подмине и ядът й малко попремине, но все си повтаряла за парите.
чалка* - от чалдисвам - умопобърквам се / повреждам се, чалнат - побъркан
Няма коментари:
Публикуване на коментар