Така му е викала баба му и така си и остана Мито Бабин, а вече беше на възраст на него да му викат дядо.
Станало модерно да се купуват за вкъщи часовници и наш Мито си взел един такъв. Будилник – като го навиеш и ще те събуди в колкото си искаш часа! Зарадвали се всички, че ще стават не кога да е, ами в точно определеното време.
Дошло време да ходят на пазар. През селото минавал сутрин рано рейс и до обяд друг няма. Зазорило се. Бабата на Мито се поразмърдала по навик, поизлязла навън и чула петлите да пропяват. Но часовникът си мълчал и всички в къщата спели. Легнала си пак бабата, но сънят й вече бил минал. По едно време чула рейса да минава нагоре към съседното село. Като стигнел там, разтоварвал хората и се качвали пътниците за града. Обикновено траело петнадесет минути. Попрокашляла се бабата, поослушала се, но Мито си кротувал. Не се сдържала тя и викнала:
– Мито, ставай сине, вече съмна!...
– Рано е, бабо! Не чуваш ли, часовникът още не е звънял!..
Бабата си замълчала, но след малко рейсът прибръмчал на мегдана. Скочили всички. Развикали се, настанала суматоха. Втурнал се Мито към часовника и що да види – като го нагласял вечерта му сложил спирачката на звънеца! Гледа Мито майка си и жена си, децата – всички сънени чорлави и стреснати... Но изход вече нямало – пазарът пропаднал и трябвало да чакат чак следващата неделя. Грабнал Мито часовника и а-ха да го хвърли пред прозореца. Спряла го бабата и му рекла:
– Мите, Мите, баба, малко ли те хората лъжат, та си взел и това желязо да те лъже и то! Затова хората на петлите вярват, а по часовника само ги проверяват – да не са избързали или окъсняли. Ти за това чудо пари си броил, не го хвърляй ама му й не вярвай нацяло!Слушай баба, Мите!
Та е имало защо Мито да слуша баба си. Разумна жена е била тя и все доброто му е мислела.
Няма коментари:
Публикуване на коментар