Имената

Звучни и колоритни са повечето от имената и прякорите, които носят моите съселяни и днес. Много от тях са измислени от някои зевзеци, много са за назидание и като напомняне на минали прегрешения или провинения, а в някои случаи и геройски постъпки. Но имаше случаи, в които самите хора си измисляха и прикачваха прякорите.

Най-голям из между “кръстниците”, прикачвали прякори на други, е бил бай Славей Върбанов. Това и самият той го твърдеше, пък и околните потвърждаваха. Например Манол Величков по някаква незнайна логика го наричаха Секеларов. И самият Манол не знаеше откъде идва това име. Но бай Славей се хвалеше, че лично му го е харизал. Това било името на някакъв министър на външните работи.

Всичките имена си имат умалителни. Така например Зорница се зове Зорка, Катерина – Катя, Иван – Ванчо, Тодорка – Тоца, Тодор – съответноТоци, Герасим – Генко, Томислав – Тома и все такива, все на галено. Някои като Гюра бяха смекчавани на Гюша, Мирослава на Мира. Някои особени имена, каквото е на нашия дядо Йордакия го наричали Данко, внукът му Йордан е Дачо, а по-късно Дано.

За почти всичките имена има и песни.

Те песните са съпътствали хората от балканския край и в труд, и във веселие, и в неволи. Не може да не се запомнят песните за изпращане на синовете на гурбет и вярата, че майката ще ги дочака. Обикновенно завършват така: “...ще се върна майко мила, по-богат, щастлив и умен! Ти ме чакай будна”... Особено са протяжни и навяват много тъга песните при женитба, когато невестата се сватосва по волята на родителите си, а не е по нейна воля. Тук се пеят песни и при погребение.

Тази земя е осеяна с гробове, може би за това така красиво и дъхаво цъфтят цветята, за това така ухае окосената трева и запазва неповторим аромата си през цялата година.