Първенството водеше във всяко отношение мелница “Диринг на братя Мишкови и сие Рогачеви” каквато и беше фирмата на една от дъските, служещи за стена и предпазването от дъжда и ветровете. Мишкови бяха цяла махала, дребни едни – като мишки, а Рогачеви бяха техни роднини, но много по-отръслии и по-отракани от тях. В много отношения те бяха водещи в селото. Мишкови живееха край реката, а “Рогачете” на баира, наречен “Будльовица”. От този баир не само се наблюдаваше цялото село, но и провикнеш ли се оттам, ще чуят всички, независимо в кой дол или падина са.
Братя Мишкови бяха трима, потомци на някой си Гона, за това им викаха и Гонинци. Те имаха по няколко дечурлига. Мъжете носеха манарчета* с дълги дръжки, удобни за чигарене* на шума от дърветата, но в случай на нужда можеха да послужат и за отбрана.
Връща се една вечер от воденицата най-старият от тях – бащата на Мито и Гона, и гледа: на бунището нещо се чернее. Не познал какво точно е, но му заприличало на куче и си рекъл, че сигурно е кучето на комшиите, затова не го посреща. Завъртял манарчето… Хванал го за металната част и с дръжката халосал кучето по главата.
– Оле-ле, бе тате, ще ме пребиеш бе! – това бил синът му Мито.
Разбрал бащата какво щял да направи, но вместо да се извини, вика:
– Я леш бе Мито, ти защо не викаш?
– А бе тате, ти кога акаш викаш ли?!Та такива работи...
манарчета* - малки брадви, секирчета
чигарене* - кастрене, подрязване; в случая почистване на стъброто от клонки
Няма коментари:
Публикуване на коментар