Такива са някои наименования на местности в нашето землище, на които не можеш да дадеш никакво обяснение. Просто нямат еднозначен превод. Пример за това е Разкръскето. Тук се срещат четири пътя, които водят от различни местности за село. И все за такива места се раждат разни истории, все свързани с дяволи и караконджовци. Тук минават пътищата на глутниците, на змейовете и самодивите. Това, че всичко е измислено от въображението на местните хора през безкрайните зимни нощи, съвсем не ги омаловажава. Толкова суеверни били хората, така са измисляли всички тези сказания и легенди, че да ги обориш с разни доказателства е безсмислено, особено когато ги разказва някой местен “Благолаж”. А такива ги имахме достатъчно. И то какви!
Такъв е разказът за една самодивска сватба.
Било късна доба, някъде след полунощ. Вървяла самодивската сватба: каруца след каруца се движели по тъмния път. Както обикновено е тук, било кално. На каруцата, на която карали даровете се счупила левка*. Завайкали се сватбарите, но бързо му намерили колая. Край пътя видели закъснял пътник, легнал да почине, докато се разсъмне. Предложил някой да вземат крака му и да го сложат вместо счупената левка на каруцата. Така и направили.
Когато се развиделило пътникът се събудил, огледал се и решил да тръгне. Опитал да се изправи и що да види – кракът му го няма. Завайкал се, разкрещял се, виел и ридаел, но наоколо нямало жива душа. Намерил едно дърво за патерица и си тръгнал с нея.
Иди да обясняваш какво е станало с крака на този закъснял пътник. Простудил ли се е на влажната земя, каква болест е отнесла крака му, какво друго обяснение можеш да дадеш? Най-лесно е да свържеш нещастието на човека със свръхестествени сили. Може би това “най-хваща дикиш”. А и местността е такава, свързана с какви ли не приказки и легенди.
Друга приказка свързва лекуването на този закъснял пътник, като го завежда в Цери дърво – още по-образна и легендарна местност. Някои ще го преведат през Лековната вода. Нямат чет приказките. За това и дядо ми след всяка от тях казваше: “Най-много, сине, на този свят празни приказки и скокове за воденици”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар