Другите му имена не съм запомнил. Рядък екземпляр беше този човек! Веднъж дядо ми се прибирал в селото и носел в кощничка малко гъби. Видял го този Аврам и се провикнал:
– Какво носиш в тази кошничка, дядо?
– Гъби. – отговорил му дядо ми.
– Аа, че те са много сладки, но само да знаеш да ги препържиш!
– Знам, знам! – отговорил му дядо ми. – То и други неща стават много сладки като ги препържиш!
Особняк бил този Аврам! Дочул, че раздават пленници от сръбско да ги ползват нашите стопани безплатно – само да ги хранят и подслон да им осигурят при семействата си. Кандидадствал и му дали един такъв, но той не бил много харен, а с Аврам хич не се разбирали. При едно излизане извън селото Аврам се навел да пие вода от изворче, а през това време пленникът го халосал с камък по тила, та го натопил във водата. Така сърбинът се самоосвободил и дим да го няма, през границата, та чак в Сърбия /нали сме съседи/.
Няма коментари:
Публикуване на коментар