Такива са прякорите на почти всички мои съселяни, все свързани с шеги, закачки – и често и с истински истории...
Те бяха няколко братя. И кой точно беше Боримечката днес никой не си спомня, защото така се наричаха и синовете им.
Та този, за когото иде реч, беше достатъчно дребен човечец. За сметка на това пък жена му беше доста височка и едричка – направо дебела. Заминал той на гурбет в Германия. Стоял там година-две и го заварила войната. Той не можел да си дойде, но жена му отде да знае – решила, че там му е добре и не ще да се върне. Минал вехтошар през селото и тя взела, че продала дрехите на мъжа си. “За какво са му – мислела си тя – та той ако въобще реши да се върне, ще е някой важен господин с балтон и бомбе. А аз да му пазя тези скъсани дрехи! Я да ми се маха тоя боклук от къщата!..” И така му продала дрешките...
Минало много ли, малко ли време и се върнал мъжът гол като пушка... Окъсан, одърпан, гладен и без пукната стотинка, защото бил избягал. Прибира се и няма никаква дрешка, пък и пари и храна няма, защото бяха гладните години на войната.
Няма коментари:
Публикуване на коментар