ГРОБОВЕТЕ
И те са с песни опявани, затова са и така почитани...
Кой е бил Съботин? Само един гроб ли е останал от този юнак? Коя песен е за него? Всичко се крие, сякаш е потънало в земята.
Хората разказват, може би е вярно, че змията, като навърши сто години, по снагата й започвали да растат плочки, които я правели непробиваема. След това израствали и криле и... ставала крилат змей. Живеел змеят в пещера. По късна доба той придобивал човешки вид и като “горянин” слизал нощем при момите и задирял най-хубавите.
Красавица била майката на Съботин. Още от рано се залюбила със Змей Горянин. Незабелязано за селото непосредствено до пещерата, загъната с люляци и шубраци, като гъба изникнала къщичка – спретната и уютна. И вода потекла лековна. Слепи да се измиели с нея – проглеждали, хроми – прохождали. Лекувала водата недъгави и сакати и какви ли не!
От тази любов и в тази неземна къщичка се родил Съботин. Три години бозал от майка си, раснал и пораснал за чудо и приказ, но бил самичък, без баща, без братец и сестричка. Тъгувал сам, но без полза – всички страняли от него, всички го отбягвали. Имал той една баба Съба, на нея го кръстили. Много я обичал и с нея споделял страхове и несгоди. Веднъж тя му доверила, че е син на горянин, а после разбрал, че това е змей. Затова значи баща му не идвал у дома, затова майка му сама копаела и нивите, и градината!
Ядосал се Съботин и решил да убие змея–горянин. Направил си лък. Завардил една нощ на изхода на пещерата, но стрелите отскачали от снагата на змея. Споделил това с баба си Съба и тя го научила, че върхът на стрелата трябва да бъде от жълтица. Дала му една и той помолил майстор да му направи връх за стрела. Втората нощ змеят бил прободен баш в подмишницата. Рукнала река от кръв, потекла водата в извора кървава, та текла така три дни и три нощи...
Изворът пресъхнал, а вода потекла в съседното село, Лесксовец, но не вече лековита. Хората разбрали, че това е работа на Съботин и зачакали да видят отмъщението…
Минала година, минали две, Съботин пораснал и станал косач. На третата година рекъл да събере зареда* на своята ливада до оброка за света Троица, на самия празник. Косил на другите в селото, зареждал си и се уговаряли на тоя ден да му отвръщат.
Така и станало. На празника на Светата троица /на богословски език възгледът, че Бог е Св.Троица - едно същество, което съществува едновременно и вечно като три личности Бог Отец, Иисус Христос, въплътил се като Иисус от Назарет и Свети Дух/, се събрало цялото село на оброк под петте вековни дървета, за които се говорело, че корените им стигат до подземното езеро в пещерата, та затова така буйно растели. Там се готвел голям курбан от три овни, по един за тримата светци. В съседство била ливадата на Съботин, там били наредени петнадесет души косачи – все левенти.
Изкарали първия откос и майката на Съботин ги почерпила по ракия. На другия откос баба му донесла и прясна салата, зер ракия без мезе бива ли? Наближавало обяд, времето нещо се размърдало. Малко облаче от запад се устремило и нараствало, затъмнило се и забучало, сякаш Господ бъчва с камъни въргалял по небето. Погледнали хората нагоре и що да видят – пред облака лети змей крилати и право към тях идва. Къде да се скрият – под клоните на големите дървета, където се вари курбана. Затичали заедно с косите си, но още не сврели глави под разперените клони, се раздал страшен гръм и адска светкавица поразила Съботин и най-близките до него, както си държали косите...
С това и коситбата, и оброкът свършили. Тримата попове, които били дошли за Троица да отслужат, послужили за опелото на трите жертви на разразилата се буря.
Съботин го погребали в ливадата до оброка, защото майка му и бабата смятали, че това е не само поличба, но и отмъщение на Змея-горянин задето му е нанесъл толкова жестоки рани, за пролятата кръв. Другите жертви откарали в гробищата.
Затова няма песен за Съботин. Затова всичко потъва в забрава. Ще забравят и поколенията, че от пещерата е текла лековита вода, че тук са идвали от къде ли не да се лекуват хората. Вече не личи и гробът къде е бил. Всичко е обрасло в шубраци и къпини, папрати и трънки – само един спомен остава.
Не търсете поразените от гръм в гробове. Тях ветрове ги разнасят. Затова послушай как пее гората, когато буря захваща.
зареда* - заредил си си - когато правиш услуга, работиш за някого и той е длъжен да ти отвърне
Няма коментари:
Публикуване на коментар