Като стана дума за гостуването, се сещам за друга една приказка, пак съм я чул от дядо ми. При него те чет и брой нямаха.
Научили се двама чиновници от града да гостуват на семейство в друго село. Повод винаги се намирал, пък и имало с какво да ги посрещат. Мине, не мине седмица и те цъфнат – ядат и пият с каквото ги черпят, накрая благодарят и хайде довиждане до следващия път. Продължавали, без да се усетят и да забележат, че не са желани така често. Видял се в зор стопанинът и решил да им даде урок. Следващият път, когато те пристигнали, той се извинил, че няма подходящо мезе, та извадил само кисело мляко. “А, – извикали те, – ето подходящо мезе за ракията”. Когато отишъл да донесе следващата паница, стопанинът се позабавил, но те не забелязали, улисани в приказки. Той нарязал от бялата коза косми на ситно в млякото. Изкусали и тази паница, изпили още едно шише ракия и се застягали за път. Единият усетил нещо нередно в стомаха си, но се успокоил, че докато стигнат до града имало доста трънки, все ще намерят къде да се отбият. Ръкували се за изпращане и още щом излезли извън селото развързали коланите и така до града посетили всичките трънки.
На другия път, когато минавали през Котеновци си спомнили за хубавото мезе, но пред очите им били и трънките и – дотук да гостуват неканени!
климии* - дървени прегради за карусерии на камиони
Няма коментари:
Публикуване на коментар