Дали литературно правилно съм го изписал “Турлак” или “Торлак”, да кажат тия, които го употребяват за хората, живеещи по най-горните части на Балкана. Родените и израснали в полето, т.е. в равнините, за да подчертаят нашата второкачественост, ни наричат “турлаци”. Някои от нас като по-остроумни отговарят, че “Балканът ражда хора, а полето – тикви”. По-учените казват, че това са издънки от траките, постепенно изтласкани нагоре от следващите племена. Както и да е, важното е, че тука живеят разумни и талантливи хора.
Живеещите отвъд Балкана отивали есен да си купят сол от Лом. Пътували на коне по няколко дни, дотам и обратно. Поръчвали си при един наш овчар да им заколи и опече агне. Веднъж на връщане от Лом решили да го изядат на Конярски кладенец – това е изворът на Огоста. Изкачили Балкана и вече на извора се разтурили на обяд. Потърсили в багажа си гаванците за сол, но всички били празни. Без да се съобразят с това, че карат с конете си сол, се чудели какво да правят това печено агне, и накрая решили: – па ще го намочиме, нали това е солено! Така и направили, та като става дума какви сме, сами разсъждавайте!
Няма коментари:
Публикуване на коментар