Какво точно значи на български “Киломарите” едва ли някой може да каже, може би няма такъв превод. Те пристигнали отвъд Балкана, от Вълковия. Дали са пренесли дословно корена и името си? Едва ли са били много претенциозни за мястото си в селото. Заселили се в местността Ловни дол, която по-късно е наречена Киломар махала. Във всеки случай особено държали на името си като майстори. Били са единни, помагали си – иначе едва ли да са оцелели. Пет души братя с невестите си и по един куп дечурлига пристигнали наведнъж.
Последен, дълго след тях пристигнал дядо Андрея – бащата на моя прадядо. За него съм чувал, че бастисал някакъв турчин. Било е по вършитба, отпрегнал един кон от ергелето и на него – с невестата през Балкана, та при другите Киломари.
Набързо му стъкмили къщичка до техните в началото на Ловни дол, а имотите вече били разделени, та завзел той каквото било останало. Като тръгнал сутринта въз Ловни дол, стигнал последния дол вляво – Осенски дол, изкачил се по него до баира и след това превалил от другата страна, докато стигнал реката и по нея слязъл до следващия дол. И тогава се изкачил по него, пак до баира, по отсрещния слязъл до Ловни дол и вечерта склопил дирката* и приключил. Стръмно било, неугледно, затова и друг не го бил заел.
Работлив бил този дядо Андрея, помагали му и другите Киломари, та смогнал и реколта да отгледа, и стока да завъди, а като му се нараждали едни моми – за чудо и приказ. Девет били на брой, десетият бил дядо Йордакия. Като отраснали, се сватосали с всички знатни родове от Лом до Пирот. Затова и дядо ми ходил по сборове из цялата околия. Само роднините си да е посещавал, пак да е водил първенството.
Предприемчиви хора, изкусни строители били Киломарите. Нямало черква в селото и те решили да построят. Те били главните майстори, а дървета – дал Господ. Когато станало въпрос за училището – по същия начин. След това образували читалището, кооперацията, та чак до ТКЗС – все от тях имало някой в сърцето на организацията. Но никога човек от тях не е бил избиран за кмет.
Мургави хора бяха Киломарите, даже някои – направо чернички. Особено момичетата като по-малки. Мъжете – високи и стойни, дългокраки с особен замах. Другите жители на селото ги отбягвали, защото били много единни и на никого не прощавали. Честни и справедливи, на мравките път сторвали, но засегнеш ли ги, прави му сметката. Затова и турчин не е замръквал в прочутата Киломар махала.
Много веселие, много песни и свирни ехтели откъм тази махала. Тук празниците продължавали цяла година – а и нали всичките били Ивановци или Йордановци, много и начесто били именните им дни.
дирката*- дирята, следата си
Няма коментари:
Публикуване на коментар