Не са били генерали хората от тази фамилия. Понеже били много бъбриви, наричали ги гералейте. Имали дял в тая воденица и нашите комшии Макавеите. Стари били бащата и майката, затова пращали често Макавейчо сам на работа, както на нивите, така и на воденицата. Нямал си той ни сестра, ни братец. Може би за това е бил толкова страхлив.
Отвъд реката живял Ерменко – по-голям от Макавей и доста дяволит. Видял той една вечер, че Макавей ще бъде мелничар и решил да го посплаши. Като минало среднощ, приближил воденицата. Макавей сякаш очаквал някой да се появи, излязъл от воденицата и пообиколил оттук-оттам. Явно било, че го е страх, та не си намирал място. Свирнал Ерменко като уловица, па прескочил вадата от другата страна и изврещял като яре. Услушал се Макавей, но не посмял звук да издаде. След малко подсвирването и изврещяването се повторили. Тогава Макавей не издържал, препсувал и понечил да избяга, но от тая страна бил Ерменко и рекъл тихичко: “Мъко, къде, къде? “Макавей се върнал и заплакал, но страхът го подпирал отвътре. След малко подсвирването и врещенето на ярето отново се дочули, по-ясно и по-проточено. Не издържал Макавей и прецапал през водата и хукнал към селото. Мокър до колене, запъхтян и пребледнял, пристигнал в къщи при старите си родители и казал, че неговия крак няма да стъпи вече на воденицата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар