Поверия разказват, че когато последния цар български напуска страната, е минал от тука. Носел е цялото държавно съкровище – торби със жълтици. При трудности в преминаването на Балкана се наложило да оставят това съкровище в тия места. Понеже не е означено мястото, къде то е скрито, се появяват разни карти и тефтери. Опитните иманяри са се убедили, че това е чиста измислица. Но това не пречи да се появяват нови легенди – примерно, че изригва пламък като вулкан от мястото където са закопани парите. Разказва се ту за едно, ту за друго място. Обикновено това са места, белязани с вековни дървета, с обичаи, или където хората принасят курбан на герои и светии.
Такива пламъци се появявали на определени дати, обикновено срещу някои празници. Легенди се разказвали, че пламъците се появяват на три баира от двете страни на реката: Балиница – където е оброкът на св. Илия, на отсрещния баир, наречен “Върхо” – където са лозята на селото и се прави оброк на Богородица, а третият е на Пещера – където е оброкът на Троица.
Малцина вярват в такива работи, но все пак, се намират. Дядо ми Анастас, на когото съм кръстен, се заблудил в такъв тефтер и прекопал целия си имот в Ловни дол да търси тия проклети пари. Имало е и поверие, че намериш ли такова съкровище и пипнеш ли го, ако не се обеззаразиш след това, ще те хванат неизлечими болести.
Имало един нашенец – дядо Ячко, който следял кога ще се появят пламъците на тия три места. И не щеш ли веднъж се появил такъв в Балиница. Дядо Ячко отишъл дотам и гледа, имало огън, но вече изгаснал. В това време избухнал пламък отсреща на Върхо – разстоянието било около километър, при това възбаир. Затичал дядо Ячко – но и там заварил загаснал огън. Погледнал и видял пламък на третия баир, но вече сили не останали в него и не препуснал натам. На другия ден рекъл да провери какво е останало от огъня. И какво мислите намерил – разхвърляна слама с която бил запален. И той както всички жители на селото се убедил, че приказките за съкровището са измислица, каквито са и многото приказки и скоковете за водениците, където няма вода.
Затова иманяри в нашето село почти няма. Виж, златари – дал господ. Трудничко се намира златото – не е в голямо количство, но който търси – ще намери.
Няма коментари:
Публикуване на коментар