Вместо предговор

Изминаха повече от 60 години, откакто съм се отписал от село Котеновци. Но досега нито за минута не съм се отчуждил от това омайно и така привличащо с магнетична сила село. Където и да е и когато и да е било, на въпроса от къде съм винаги съм отговарял, че съм от Котеновци и веднага съм питал “А Вие знаете ли къде се намира Котеновци и знаете ли защо се казва така?”

Мнозина са го търсили на картата на страната ни, но безрезултатно, защото то на картите трудно се намира.

Търсил съм и аз в много книги да видя нещо, макар и мъничко да е то, да е написано за Котеновци. Уви, до сега такова нещо никъде не съм намерил.

Затова сега аз се реших. Докъде са стигнали силите ми не мога сам да се оценя, други ще направят това. За мене е достатъчно поне един човек да каже: “Добре се е сетил човека и що годе го е направил”. Поне нещо ще остане за тези, които ще дойдат след нас да живеят тук, по тези баири и чукари. Аз силно вярвам, че в Котеновци животът ще продължи, че бъдещите поколения ще бъдат по-умни от нас, ще се интересуват от историята му.

Не се задълбочавах много в чуждите работи, а писах само за тези, които ги смятах за по-близки, които няма да ми се разсърдят. За такива писах и главно за нашата си фамилия, Йордакиевската, та онова, което съм запомнил от моите баби и дядовци и най-вече от майка ми, да остане, да се запомни и да не се загуби.

Ако някъде съм сгрешил, то моля за извинение – вярвайте ми, не съм го направил със зла умисъл!

Но стига с общите приказки, време е за нещо по-конкретно.