Настоящата книга доста се позабави поразлични причини. Нямаше и сега да излезе, ако не беше настояването на децата ми Дария и Цвети, както и помощта на моите внучки Мария и Анастасия, на които от сърце благодаря
Опората ми в живота беше моята
фамилия, дълговечна и многолюдна,
недължаща никому нищо, освен
на природата ни балканджийска и
вярата, че Балканът ражда хора!
Стремежът ми бе да съм един от
тях!
ОТ АВТОРА
АНАСТАС АНАСТАСОВ
2009 ГОДИНА
Не помня как точно попаднах на този блог. Помня само че го прочетох на един дъх и че от години насам се връщам към него от време на време, просто ей така, защото съм се сетила. Защото писмото на автора ме влече. Благодарна съм на него и на онези, които са го убедили да запише спомените си от такова свидно място и да ги сподели със света. Дано знаят, че са докоснали мнозина и че ние, омаяните и очарованите, тихомълком се прокрадваме обратно в това кътче понякога за да почерпим още малко вдъхновение от него.
ОтговорИзтриване